Еленската базилика
Според преданието на мястото на Еленския манастир всяка година в един и същ ден от Балкана слизал елен, принасян в жертва на боговете. Оттам идва и името на обителта. При разкопки около Еленската базилика наистина са намерени множество еленови рога и кости. Първите археологически разкопки, проведени през 1913г., показали, че Еленската базилика била изградена в края на 5 в. и била преустроена по времето на император Юстиниан I (527-565). Укреплението около нея било строено в края на 6 в. и началото на 7 в.
Базиликата е от типа укрепени храмове и е единствена по рода си на целия Балкански полуостров. Църквата била в източната част на неголям двор, обграден с дебели крепостни стени с четири отбранителни кули. До източната стена на църквата била долепена кръщелня. Това е характерно за раннохристиянските храмове – изграждали се отделни помещения за извършване на кръщение. Манастирът бил разрушен приблизително два века след основаването си по времето на император Ираклий (610-641).
През Средновековието бил възстановен и станал един от важните книжовни центрове в района. Първите писмени сведения за дейността му историците черпят от създадения тук Пирдопски апостол от края на 12 в. и началото на 13 в. Днес ръкописът е в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.
В една приписка в полетата на Апостола се разказва как войските на местния владетел Момчил Пирдопски години наред с нечуван героизъм отбранявали югозападните граници на България от нашествията на османските турци.
Манастирът оцелял в тези размирни времена. Изпепелен бил по-късно от войските на Яхия паша, зет на султан Баязид II (1481- 1512). С ограбените от манастира ценности пашата вдигнал джамия на свое име в Скопие (1498 г). Въпреки, че манастирът вече не съществувал, българите продължили да почитат мястото, където се издигал. Еленската базилика е включена в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.
Според една легенда името на град Пирдоп идва от растящия до църквата вековен дъб, който бил почитан като свещен. Така „При дъба” се превърнало в „Пирдоп”. Според друга версия градът възникнал около кулата (от гр. пирг) на местния владетел. Затова бил наречен Пиргополис – градът около кулата. Постепенно името станало Пирдоп.
Източник: www.nasamnatam.com