Тракийската гробница "Оструша"

И така-нашата разходка по билото на Стара планина продължава със спирка край гр. Казанлък.
Тракийската гробница „Оструша“


Тракийският храм при могилата "Оструша" датира от ІV в. пр. Хр. Намира се в местността наречена "Долината на Тракийските царе" южно от град Шипка. Мястото се намира на няколко километра след изхода на град Казанлък по посока на село Шипка. Табелите са малки, кафяви и невзрачни, а отклонението до могилата е песъкливо-каменисто и трудно се забелязва. В самата гробница не е позволено да се снима.
Античния гробищен комплекс е разкрит  1993г. при археологически проучвания.

 

Некрополът е с размери 7м широчина и 14м  дължина и е изградена от големи, добре обработени гранитни блокове, свързани с железни скоби. Комплексът се състои от шест помещения с различен план: кръгла камера, квадратна камера, две правоъгълни помещения и централна камера - саркофаг. В квадратната югозападна камера са намерени останки от ритуално погребан кон. Заедно с коня е запазена и неговата амуниция, която е доста интересна и в момента се съхранява в историческия музей в град Казанлък. Начелник, който е с форма на лабрис - двойна брадвичка, която владетелите носят като символ на своята царственост. В средата на брадвичката има изображение на грифон - митично същество с тяло на лъв и глава на орел, което също е владетелски символ. Намерени са и шест набузника, сребърна каничка и сребърна фиала - чаша с две дръжки, с които владетеля да пие от хубавото тракийско червено вино в отвъдното, което е било оставено отпред в амфори, които са счупени и виното не е стигнало до нас.


От другата страна на гробницата има кръгло помещение, което се предполага, че е било купулно и в него са се извършвали ритуали.


Като цяло гробницата е уникална със своята конструкция и подредба на помещенията, в сравнение с всичко останало, което е намерено до момента. Ограбена е през ІV век от новата ера, когато ранните християни са си направили гробище в челната част на могилата, като копаейки са намерили гробницата, ограбили са я и са унищожили много исторически ценности.


Гробната камера е мястото, където става обожествяването на владетеля. Тялото се полага на ритуалното ложе, извършват се съответните обреди, след което го изваждат навън и го погребват или изгарят. Камерата е направена от два монолитни гранитни блока. Долният тежи около 40 тона, а капака около 14-15 тона. Повдигната е на стереобат - три плочи по 30 см, т.е. на 90 см над земята. Наблюдават се много интересни орнаменти - касетата на вратата, която символизира входа към отвъдното. Капакът е украсен с египетски орнаменти и фронтони в гръцки стил, което говори за преки взаимоотношения с останалите големи цивилизации и религии в тогавашния свят.

 

 

Самата гробница в момента е изцяло покрита и отпред има само един вагон на дежурните пазачи. Таванът в самата гробна камера е украсен с уникална по рода си касета. В средата се вижда символът на Слънцето и слънчевият диск, потвърждаващи култа на траките към Слънцето. То присъства във всички тракийски храмове, изобразено по един или друг начин. Целият таван е бил инкрустиран със злато, което е изстъргано заедно със рисунките в квадратите около слънчевия диск. Рисунките са унищожени и от религиозни подбуди, защото през ІV век от новата ера християнството се е намирало в етап, в който е отричало всичко езическо, а изображенията са символизирали точно това за тях. Въпреки това обаче в един от квадратите са запазили прекрасно женско лице. Предполага се, че това е любимата на владетеля, в която християните вероятно са видели Дева Мария и затова са запазили изображението. Личат се и откъслечни сцени от митологията на траките, както и част от изображение на мъжка глава с венец. Предполага се, че това е самия владетел, но неговото име не е установено, защото е заличена всичката информация, оставена за него.


От вътрешната страна на гробната камера е имало врати, вероятно каменни или мраморни. Възможно е да са били със златна инкрустация, защото няма абсолютно нищо останало от тях и се предполага, че са били измъкнати от християните, за да могат да изстържат по-лесно златото от тях.


След ритуалното обожествяване на владетеля, храмът е бил заровен и превърнат в гробница.


Отвън стените на гробницата са идеално прави и няма абсолютно никакво изкривяване по цялата им дължина. Ако приближите окото си до единия ръб на някоя стена и погледнете към другия, ще забележите как двата ръба се покриват и няма нито една кривина. Капакът на гробницата е украсен с кубични елементи, издялани в самия гранит и между тях само на едно място има отклонение от 2 мм, а техния брой е около 80-100 (по моя преценка). От източната и западната част на гробницата таванът образува два фронтона. В това отношение гробницата също е уникална, защото обикновено фронтонът трябва да е един и да бъде над вратата, а тук са два странични.


Три от стените на гробницата са фасадни - южната, източната и западната, които са украсени с орнаментите. Северната стена не е така фино обработена като останалите и е граничела с могилния насип. На нея може да се види един много интересен чертеж. Това е чертежът на фронтоните, който се предполага, че е изчертан от главния архитект, а майсторите, водени от него, са го издялали от втория монолит, използван за капака.


Източният фронтон свидителства за иманярските набези преди археолозите, защото през 1992 г. в района падат обилни дъждове и се оголва част от фронтона, който веднага е забелязан от иманярите. Те почват да копаят и се опитват да надигнат капака посредством лост, като не си дават сметка, че 15 тона по този начин трудно биха вдигнали. Но със своите опити са разрушили фасадата на фронтона. Можели са да влязат и през оголената южна стена, но не са знаели, че само на 40 см под тях се е намирал входа.

 

Непосредствено до гробницата се намира и голяма могила, която предстои да бъде проучена.
Севтополис


Тракийският владетел Севт III издигнал града през втората половина на I в.пр.Хр. по предварителен план, съобразен с градоустройствения модел, господстващ сред елинистичните владетели по това време.


Река Тунджа, наричана в древността Тонзус, обикаля от три страни града, разположен на надречна тераса. Опасвала го крепостна стена, дълга 890 м. На северозападната и югозападната страна на крепостта били градските порти. От тях тръгвали две широки главни улици, които в центъра се пресичали под прав ъгъл и оформяли агората – голям правоъгълен градски площад, със светилище на Дионис.


Правите, взаимноперпендикулярни улици, обособявали правоъгълни квартали. Тук живеели петдесетина семейства на одриската аристокрация. Обширните им къщи, изградени от ломен камък, непечена тухла и дърво, били покрити с керемиди. Жилищните помещения на къщите били разположени около вътрешен двор, в които имало кладенец.


В североизточния край на града се издигала внушителната царска резиденция, разположена сред цитаделата – вътрешна здрава крепостна стена с квадратни кули по ъглите. Дворецът на Севт III бил двуетажен. Фасадата му, дълга 40 м, имала богата украса. Сред многобройните помещения особено се отличавала една обширна зала, разкошно украсена с многоцветна мазилка, наподобяваща мраморна облицовка.


Севтополис просъществъвал до началото на III в.пр.Хр.,когато бил опожарен и разрушен. При археологическите разкопки са открити луксозни старогръцки керамични съдове, украшения, фрагменти от каменни скулптури, от терактни статуетки, а също и от амфори, произведени в гръцките центрове Тасос, Синопе, Родос, Книдос, Хиос.


Името на града учените узнали от голям надпис върху каменна плоча, която някога била поставена ан градския площад. Останките от Севтополис днес се намират на дъното на язовир „Копринка”. Градът е открит през 1948 г. при строежа на язовира и в продължение на шест години е разкопан изцяло от екип археолози под ръководството на проф. Димитър П. Димитров. Отчасти е проучено и подградието, където живеели бедните земеделци и занаятчии. В близост до Севтополис са открити и две разрушени куполни гробници от тухли, които свидетелстват , че траките са сред първите древни народи, използвали печената тухла за строителни нужди. Изследвани са и останките от средновековното българско селище, възникнало върху тракийските руини през XI в.


Източници: http://poseti.guide-bulgaria.com , http://history.rodenkrai.com