Днес е Димитровден. Честит празник на всички именици!
Има различни предания и легенди за Св. Димитър, най-разпространените от които са:
Св. Димитър е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница . Преди още да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист.
Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа.
Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
А какво друго се е случвало на Димитровден по нашите земи?
На Димитровден се спазаряват новите слугини
„Слугинският въпрос измъчва семействата постоянно. Най-мъчителен обаче, става през Димитровден и Гергьовден, когато слугините – доволни или не от господарите си – сякаш по силата на някакъв закон напускат старите си господари и търсят нови.
Преди няколко дни на Димитровден, тревогата бе подновена. В семействата стана революция, между съпрузите – разправии.
– Да ѝ увеличим заплатата – настоява съпругът. Къде ще намерим по-добра? Тази тъкмо свикна с нашия нрав и ние с нейния.
Съпругата обаче е непримирима:
– Да ѝ увелича аз заплатата на тая… Ни дума! Тя ни коства на месец две хиляди лева! Каква дойде, а каква стана: цяла свиня! Яде колкото за трима!
***
Елате да идем на пазара пред „Света Неделя“ и видим как варират цените.
Ето ни между една тълпа от сини, червени, пепеляви сукмани и блузи. Тук някоя с лачени ботинки, там - друга, бубикопф (вид прическа). Възрасти – от 7 години нагоре, та до 30.
Спираме пред една мома на 15 години. Познава се, че е служила вече. Обущата ѝ господарски, па и е малко напудрена.
– Свободна ли си… (тъкмо да кажем „моме“ и се сепваме; зер, може да се обиди)… госпожице?
– Щом съм дошла тука, свободна съм.
– То така се пита. Каква цена искаш?
– Най-напред кажи колко сте хора вкъщи.
– Мъж, жена и дете.
– При дете не се цаня.
– Защо бе… госпожице? То е кротко като агне. И не е малко: петгодишно вече.
– А! А! Тамън най-гюрултаджийско! Знам ги аз тия!
– Да вземем тогава , че да го подариме нейде, за да дойдеш.
– Майтапи не обичам!
В туй време госпожицата бива обградена от други поклонници и нашата мисия пропада.
***
Ето ни при друга госпожица. Тая е на десетина години. Сигурно и претенциите ѝ ще бъдат по-малки, поне, колкото възрастта ѝ.
– Ти… момиченце, цаниш ли се?
– Е па!
– Ами колко ще искаш?
Момиченцето е курдисано от по-рано:
– 400 лева, два чифта обуща, у неделя – свободна и на Коледа – три деня у село.
Ние си помислюваме малко.
– Ами знаеш ли… Какво знаеш?
– Че шетам.
– Какво ще шеташ?
– Че метем, че одим у бакалино за артикуле, че седим дома…
– Седенето лесно. Ами нещо около кухнята разбираш ли?
– Това не пазарим. Госпожата че готви.
– Добре, ама тя е чиновничка.
– Нищо, че ручате по вънка.
– Така и ние не пазарим…
– Ваша работа.
Почваме да се отчайваме, макар че пазарът е още пълен със стока. Тя обаче си прилича една на друга като два стръка иглика. Все: деца не искат, не знаят да готвят, „така не пазарят“... По-щастливи са ония, които могат да си намерят слугини извън София. Тия обаче, не идват на пазара и трябва да се търсят на самото място. По-възприемчиви, по-малко упорити, по-малко взискателни, по-чистоплътни.
Хайде още един опит. Тоя път, строго, по слугински, без церемонии. Ако ще!
– Цаниш ли се, бе?
Не отговаря.
– Хей, цаниш ли се?
Пак не отговаря.
– Цаниш ли се, мари?
– Не!
– Що си застанала тогава тука?
Не отговаря.
– Глуха ли си, бе?
– Най-напред се научи да говориш свестната, па сетне ела тука!
Уви – не помага нито „госпожице“, нито „мари“…
Ще увеличим заплатата на старата. Тя поне ни знае нрава. И ние нейния: когато играе Дъглас Феърбанкс – там е!
Хайде, жено!
Бурян (Христо Бръзицов), сп. „Кръгосвет“, ноември 1929 г.
Обществени грижи за слугините
"„Вестник на жената“, чрез перото на Р. Големанова, повдига въпроса за редовни обществени грижи за слугините в българските домове. Като взима пример за направеното в това отношение в по-културните държави, авторката казва, че същото трябва да бъде и у нас.
Престъпното пренебрежение към слугините, каквото е имало някога към робите, трябва най-сетне да престане. А това час по-скоро трябва да стане в интерес на обществото и на селското семейство.
За да се облекчи злата съдба на слугините и да се запази тяхната свенливост и здраве за бъдещото им предназначение като съпруги и майки, държавата трябва да положи за тях следните грижи:
1. Без медицински преглед нито едно момиче да не тръгва към града за слугиня. Болните трябва да останат по местата си, за да се положат особени грижи за тяхното лекуване.
2. След също такъв преглед ще трябва да се връщат в село. Болните и пострадалите да останат в града до излекуването им. Излекуването трябва да става безплатно или за сметка на господарите.
3. Още с пристигането в града, водачите на слугините или самите слугини да се явят пред полицейско женско бюро, дето се фотографират, преглеждат им се документите и се упътват за дирене на места по домове и кантори.
4. Определените места в града за спазаряване, разходка, хора, танци и срещи се обхождат и надзирават не от полицаи мъже, а от жени.
5. Господарите, след спазаряване на слугинята, съобщават в полицейското женско бюро на другия ден своя адрес и оня на слугинята, за да се направи справка в регистъра на придошлите слугини.
6. Натоварените жени за следене и облекчаване злата съдба на слугините най-малко един път в месеца посещават домовете, които имат слугини. Те влизат в близки, понякога интимни отношения със слугините, за да ги предпазят от падение.
7. Следобедът на празничните дни е за разходка и почивка на слугините.
8. Най-малко два часа седмично слугините посещават задължително устроените за тях курсове. Чрез лекциите в тия курсове слугините се подготвят като съпруги и майки, усвояват практични познания по всички области на женското предназначение и т.н.
9. Данъкът, определен за слугините, да се харчи за облекчаване тяхната съдба.
10. Процедурата за наказание похитителите на слугинската моминска чест, особено от мъже от семейството, в което служат те, да бъде кратка, а не да има такива случаи – да се свършва процесът, когато слугинята вече е майка на незаконно дете.
11. Строго да се попълват и заверяват слугинските книжки.
12. За изгонените и останали без подслон слугини да се открият домове, както това е направено вече в град Русе.
13. Заплатите на слугините да се прибират по административен ред от недобросъвестните господари, а не слугините да чакат с години възнаграждението на своя труд, а понякога да остават с празни надежди.
14. Понеже животът и трудът на слугините по домовете мъчно се поддава на обществен надзор, женските дружества и организации в градовете, и особено Българският женски съюз, трябва да издигнат въпроса за слугините на оная обществена висота, от гдето да се наложи с всичката си сериозност на обществото, и да стане предмет на нашето законодателство."
В. „Пряпорец“, март 1930 г.
Източник: www.bgnow.eu
