Поводи за гордост

Поводи за гордост

 

С наближаването на  националния празник 3 март поднасяме още поводи за гордост.

 

Международният астрономически съюз одобри предложените от наши астрономи имена на новооткрити астероиди. Откритите от Обсерватория "Звездно общество А79" небесни тела са кръстени Аспарух, Симеон, Борис, Хилендарски и Раковски, съобщиха от обсерваторията.

 

След проведена миналата година анкета повечето българи гласували за Аспарух, но нашите астрономи решили да увековечат повече велики личности от българската история.

 

"Ние сме преди всичко патриоти и този символичен жест допринася за историята на нашата родина", коментира д-р Фратев от А79.

 

Поради факта, че руски учени са кръстили астероид Борис, българското предложение беше променено на Boris-Mikhail = 2009 QS33.

 

До дни сайтовете на НАСА и всички международни каталози ще добавят и кратка биографична справка за всеки от великите българи. 

 

Над 10 астероида носят имена на българи, като повечето от тях са и открити от наши сънародници. Астероиди, наречени на българи, се казват "Левски" и "Христо Ботев" вече "обикалят "в Космоса.  Сред останалите звезди с български имена са астероид "България", който е наречен така от руска откривателка. Съществува и небесно тяло, носещо името на Джон Атанасов.

 

Един от най-големите астероиди, кръстени на българи, носи името "Блага Димитрова". Той е с диаметър 23 километра. Следва го Пловдив с внушителните размери от 20 км. Най-малкият засега астероид носи името на Елисавета Багряна - едва 8 километра. Има и звезда, кръстена на Климент Охридски, астероид "Гергана", както и такива, които носят имената на български градове и исторически места - "Габрово", "Шипка".

 

Първият ни град, увековечен в Космоса, е Пловдив, но скоро след това го последвал и Шумен. Звездата се сдобива с това име, защото единият от нейните откриватели проф. Шкодров е бил дългогодишен преподавател и ректор на университета в този град. Габрово пък става име на небесно тяло, защото то е било открито точно в деня на лъжата - 1 април. Любопитното е, че астрономът, който го вижда първи, е също руски учен. Един от малкото живи наши сънародници, на които е кръстен астероид, е бившият председател на БАН Иван Юхновски. Американци пък са нарекли астероиди и на двама известни български астрономи - Проф. Владимир Шкодров и ст. н. с. Иванова.

 

Повечето от астероидите, които носят имена на българи, са открити от астрономи на Рожен, но няколко от последните, например "Левски", са плод на бдението пред телескопа на друга организация - т. нар. Звездно общество. Малкото небесно тяло кръжи около Слънцето и има период на обиколка около него 4,7 години. "Звездното общество" е откривател и на небесното тяло "Христо Ботев". То получава името си след специална анкета с фенове на астрономията чие име да носи звездата.

 

Кръщаването на астероидите е бавен процес, който се извършва от Центъра за малки тела в Харвард, САЩ. Първоначално новооткритата звезда получава уникален номер, който се формира от годината и месеца, в които е забелязана за първи път. След това откривателят има право да предложи име на намерения от него астероид. Право да кръщава има само астрономът, който е открил небесното тяло. Той прилага кратка мотивация, обясняваща откъде идва името. Изискването е то да няма обиден характер и да не прилича твърде много на вече съществуващо име. Предложението става официален факт едва когато бъде публикувано в бюлетина на институцията.

Източник: БГНЕС, National Geographic